13 нояб. 2014 г., 00:12
Плисна цвят в очите ми. И тръгна.
Палитра бях на сляп художник,
който с пръсти и по памет нарисува
сърцето ми, на разума заложник.
Пастелно дишат живи цветове
в соната за отиващо си лято.
С ефирни пръсти вятърът краде
спомен за сърце със друго слято...
Ухае на пръст и мъртви листа...
Дишам вечност, в която за малко ме има.
Багра от лятото мие дъжда
от коляното ми, на което тихо сяда зимата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация