13.11.2014 г., 0:12

Багра

771 0 5

Плисна цвят в очите ми. И тръгна.
Палитра бях на сляп художник,
който с пръсти и по памет нарисува
сърцето ми, на разума заложник.

Пастелно дишат живи цветове
в соната за отиващо си лято.
С ефирни пръсти вятърът краде
спомен за сърце със друго слято...

Ухае на пръст и мъртви листа...
Дишам вечност, в която за малко ме има.
Багра от лятото мие дъжда
от коляното ми, на което тихо сяда зимата.


снимка: нета

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лъки Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Радвам се, че споделихте с мен есенните багри, приятели!
    Ани, тихото ти присъствие ми носи светлина! Благодаря ти!
    Зем, аз все си мисля, че на твоето коляно сядат по две- три наведнъж Толкова красота оставят в стиховете ти!
    Мисана, нали няма да се изненадаш - "коментарната" ми поезия, понякога се получава но, как да устоиш на толкова цвят в сезона на туманни тъги?!
    Анабел, толкова е хубаво, че си тук! Усърдно се опитвам да бъда есен, но такова лято е в душата ми, че май скоро няма да ми се получи съвсем.
    Краси, такъв коментар от теб, ми е като шестица на изпит Благодаря от сърце!
    Ради, благодаря за неотменната ти подкрепа и добрите думи. Трогваш ме всеки път!
    Бъдете вдъхновени и много цветни!
  • Въздействуваща и отличаваща се поезия!
  • Браво!
    Удоволствие!
  • Как можа да напишеш толкова хубави редове, Лъвче?!:

    "Ухае на пръст и мъртви листа...
    Дишам вечност, в която за малко ме има.
    Багра от лятото мие дъжда
    от коляното ми, на което тихо сяда зимата."

    Нежни и паметни. От тях ухае на вечност.
    Едно рядко хубаво стихотворение!
  • Предпочитам Муза на моето коляно да сяда, ама като си рекла че и на женско сяда, няма да ти кърша хатъра я! Много ми хареса това, много!!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....