Плисна цвят в очите ми. И тръгна.
Палитра бях на сляп художник,
който с пръсти и по памет нарисува
сърцето ми, на разума заложник.
Пастелно дишат живи цветове
в соната за отиващо си лято.
С ефирни пръсти вятърът краде
спомен за сърце със друго слято...
Ухае на пръст и мъртви листа...
Дишам вечност, в която за малко ме има.
Багра от лятото мие дъжда
от коляното ми, на което тихо сяда зимата.
снимка: нета
© Лъки All rights reserved.
Ани, тихото ти присъствие ми носи светлина! Благодаря ти!
Зем, аз все си мисля, че на твоето коляно сядат по две- три наведнъж Толкова красота оставят в стиховете ти!
Мисана, нали няма да се изненадаш - "коментарната" ми поезия, понякога се получава но, как да устоиш на толкова цвят в сезона на туманни тъги?!
Анабел, толкова е хубаво, че си тук! Усърдно се опитвам да бъда есен, но такова лято е в душата ми, че май скоро няма да ми се получи съвсем.
Краси, такъв коментар от теб, ми е като шестица на изпит Благодаря от сърце!
Ради, благодаря за неотменната ти подкрепа и добрите думи. Трогваш ме всеки път!
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
