Плисна цвят в очите ми. И тръгна.
Палитра бях на сляп художник,
който с пръсти и по памет нарисува
сърцето ми, на разума заложник.
Пастелно дишат живи цветове
в соната за отиващо си лято.
С ефирни пръсти вятърът краде
спомен за сърце със друго слято...
Ухае на пръст и мъртви листа...
Дишам вечност, в която за малко ме има.
Багра от лятото мие дъжда
от коляното ми, на което тихо сяда зимата. ...