22 февр. 2025 г., 14:26

Балада

256 0 0

Вървя си, пътник-друмник и това,
което други в ступор оковава,
освобождава звуци и слова,
не са ми нужни маски нито слава,
каквато съм, оставам си такава.
Раздават етикети – си, не си,
а лудостта ми просто подминава,
пак боса е и с рошави коси.

 

Дори когато тътря се едва
и болката отвътре не изтлява,
от смелостта крилата си кова,
калявам ги. И вятър луд тогава,
разпалва вулканичната жарава.
Сред хорско блато ти не ме търси,
душата ми в стиха се приютява.
Пак боса е и с рошави коси.

 

Поискаш ли ме, ще те позова,
на ложе меко – мащерка, тинтява.
Ще стана стръкче пролетна трева,
щурчето в мене ще те утешава...
Щом отзвучи последната октава,
престане ли росата да роси,
пий любовта ми... глътка незабрава...
пак боса е и с рошави коси.

 

Животът много бързо отминава,
за людския закон не се коси.
Смъртта не пита – картите раздава,
пак боса е и с рошави коси.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...