22.02.2025 г., 14:26

Балада

254 0 0

Вървя си, пътник-друмник и това,
което други в ступор оковава,
освобождава звуци и слова,
не са ми нужни маски нито слава,
каквато съм, оставам си такава.
Раздават етикети – си, не си,
а лудостта ми просто подминава,
пак боса е и с рошави коси.

 

Дори когато тътря се едва
и болката отвътре не изтлява,
от смелостта крилата си кова,
калявам ги. И вятър луд тогава,
разпалва вулканичната жарава.
Сред хорско блато ти не ме търси,
душата ми в стиха се приютява.
Пак боса е и с рошави коси.

 

Поискаш ли ме, ще те позова,
на ложе меко – мащерка, тинтява.
Ще стана стръкче пролетна трева,
щурчето в мене ще те утешава...
Щом отзвучи последната октава,
престане ли росата да роси,
пий любовта ми... глътка незабрава...
пак боса е и с рошави коси.

 

Животът много бързо отминава,
за людския закон не се коси.
Смъртта не пита – картите раздава,
пак боса е и с рошави коси.

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...