Балада за моята родина
Няма ги вече старите закачки,
улиците пак замряха.
Къде са детските играчки,
спомените избледняха.
Село подир село,
глухо, празнота.
Самотата място завзело
в сърцето на родината.
"Европа,чакай ме"
-провиква се млад човек.
"Тук нищо нямаме,
навън е нашият лек".
И тъй Отечество любимо,
на майка и на татка,
веч' си незабележимо,
изпята песен, сладка.
Предадоха те Татковина мила,
погребаха те жива.
И не помнят те каква си била,
младолика и красива.
И ден подир ден,
тъгувам аз със теб.
Имаш вече само мен,
ама и аз умирам,нямам хлеб.
В немотия живея,
но не ще те оставя
само аз те милея,
не ще те забравя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Белослава Танчева Все права защищены
