26.09.2019 г., 7:32

Балада за моята родина

883 1 2

 

Няма ги вече старите закачки,
улиците пак замряха.
Къде са детските играчки,
спомените избледняха.

 

Село подир село,
глухо, празнота.
Самотата място завзело
в сърцето на родината.

 

"Европа,чакай ме"
-провиква се млад човек.
"Тук нищо нямаме,
навън е нашият лек".

 

И тъй Отечество любимо,
на майка и на татка,
веч' си незабележимо,
изпята песен, сладка.

 

Предадоха те Татковина мила,
погребаха те жива.
И не помнят те каква си била,
младолика и красива.
 
И ден подир ден,
тъгувам аз със теб. 
Имаш вече само мен,
ама и аз умирам,нямам хлеб.

 

 В немотия живея,
но не ще те оставя 
само аз те милея,
не ще те забравя. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Белослава Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така е, трябва да се направи нещо!!Трябва да спасим тази държава!!
  • Днес прочетох интервю с Игнат Раденков в един сайт:
    https://liberta.bg/игнат-раденков-ще-има-ескалация-и-промени-с-помощта-на-външни-фактори-есента-балонът-се-пука

    По-старите го помнят кой е. А по-младите не са заспали, не всичките.
    Тези, заспалите, да си пишат за птичките и душевните трепети. Те са се свряли в дупките си, да си седят там.
    А другите, кой както може изразяват недоволството си.
    Така е по-добре, отколкото да се мълчи.
    Недоволството ще изкара хората по улиците, това Трябва да се случи.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...