Балада за моята родина
Няма ги вече старите закачки,
улиците пак замряха.
Къде са детските играчки,
спомените избледняха.
Село подир село,
глухо, празнота.
Самотата място завзело
в сърцето на родината.
"Европа,чакай ме"
-провиква се млад човек.
"Тук нищо нямаме,
навън е нашият лек".
И тъй Отечество любимо,
на майка и на татка,
веч' си незабележимо,
изпята песен, сладка.
Предадоха те Татковина мила,
погребаха те жива.
И не помнят те каква си била,
младолика и красива.
И ден подир ден,
тъгувам аз със теб.
Имаш вече само мен,
ама и аз умирам,нямам хлеб.
В немотия живея,
но не ще те оставя
само аз те милея,
не ще те забравя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Белослава Танчева Всички права запазени
