Балада за провинциалния Поет

22 дек. 2022 г., 18:45

Поэзия

587 5 3

БАЛАДА ЗА ПРОВИНЦИАЛНИЯ ПОЕТ

С ботушки шик и шапка идиотка,

със шалче, завъртяно на врата,

с боксьорска стъпка, пъргав като котка,

във София пристигнах заранта.

И ей ме, на – попийвам си тютюна,

кой – чудя се – сега да хващам друм?

Ела при мен – и дай да те целуна,

и после да ме заведеш на ЦУМ.

Ще гледаме и мача „Левски” – „Челси” –

пак ще ядем една гора пердах.

Ток удря на трамваените релси,

но с теб от тока мен не ме е страх.

Ще черпиш ли едно кафе на „Плиска”?

Или ще пийнем нейде две бози?

А после аз ръка ще ти поискам –

речи ми да! И – Боже, помози!

Над Витоша, когато падне мракът,

понеже нямам друго мепесе,

не щеш ли да се метнем с теб на влака?

Във Варна влакът да ни отнесе?

Ще опечем на тенекето миди.

Ще ти редя куплет подир куплет –

поет, поискал София да види.

И София да види жив Поет!