Балада за провинциалния Поет
БАЛАДА ЗА ПРОВИНЦИАЛНИЯ ПОЕТ
С ботушки шик и шапка идиотка,
със шалче, завъртяно на врата,
с боксьорска стъпка, пъргав като котка,
във София пристигнах заранта.
И ей ме, на – попийвам си тютюна,
кой – чудя се – сега да хващам друм?
Ела при мен – и дай да те целуна,
и после да ме заведеш на ЦУМ.
Ще гледаме и мача „Левски” – „Челси” –
пак ще ядем една гора пердах.
Ток удря на трамваените релси,
но с теб от тока мен не ме е страх.
Ще черпиш ли едно кафе на „Плиска”?
Или ще пийнем нейде две бози?
А после аз ръка ще ти поискам –
речи ми да! И – Боже, помози!
Над Витоша, когато падне мракът,
понеже нямам друго мепесе,
не щеш ли да се метнем с теб на влака?
Във Варна влакът да ни отнесе?
Ще опечем на тенекето миди.
Ще ти редя куплет подир куплет –
поет, поискал София да види.
И София да види жив Поет!
© Валери Станков All rights reserved.
