3 апр. 2025 г., 09:49

Балада за вечните книги

297 2 2

БАЛАДА ЗА ВЕЧНИТЕ КНИГИ

 

Три вагона книги съм прочел.
Чини ми се – четири съм написал.
Вече стигнах крайната си цел – 
да съм чист на тяло, дух и мисъл. 

 

Нявга, като бях добро дете, 
си четях с фенерче под юргана.
Е, какво пък? Тръгнах към стоте – 
и церя със книга всяка рана.

 

Будя се сред пролетни цветя.
С мен лети Вълшебникът с килима.
И готов съм да ви приютя! – 
всеки миг в несръчната си рима.

 

Да отмина някой стар глупак.
И да си мълча пред мъдреците.
Да посрещам друмника по мрак –
своя дом превърнах във обител. 

 

И – Добре дошли! – ще ви река.
Жив съм! – най-щастливото човече.
С книжица в протегната ръка 
този свят, повярвайте, е вечен!

 

2 април 2025 г. 
гр. Варна, 12, 15 ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...