3.04.2025 г., 9:49

Балада за вечните книги

298 2 2

БАЛАДА ЗА ВЕЧНИТЕ КНИГИ

 

Три вагона книги съм прочел.
Чини ми се – четири съм написал.
Вече стигнах крайната си цел – 
да съм чист на тяло, дух и мисъл. 

 

Нявга, като бях добро дете, 
си четях с фенерче под юргана.
Е, какво пък? Тръгнах към стоте – 
и церя със книга всяка рана.

 

Будя се сред пролетни цветя.
С мен лети Вълшебникът с килима.
И готов съм да ви приютя! – 
всеки миг в несръчната си рима.

 

Да отмина някой стар глупак.
И да си мълча пред мъдреците.
Да посрещам друмника по мрак –
своя дом превърнах във обител. 

 

И – Добре дошли! – ще ви река.
Жив съм! – най-щастливото човече.
С книжица в протегната ръка 
този свят, повярвайте, е вечен!

 

2 април 2025 г. 
гр. Варна, 12, 15 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...