3.04.2025 г., 9:49

Балада за вечните книги

294 2 2

БАЛАДА ЗА ВЕЧНИТЕ КНИГИ

 

Три вагона книги съм прочел.
Чини ми се – четири съм написал.
Вече стигнах крайната си цел – 
да съм чист на тяло, дух и мисъл. 

 

Нявга, като бях добро дете, 
си четях с фенерче под юргана.
Е, какво пък? Тръгнах към стоте – 
и церя със книга всяка рана.

 

Будя се сред пролетни цветя.
С мен лети Вълшебникът с килима.
И готов съм да ви приютя! – 
всеки миг в несръчната си рима.

 

Да отмина някой стар глупак.
И да си мълча пред мъдреците.
Да посрещам друмника по мрак –
своя дом превърнах във обител. 

 

И – Добре дошли! – ще ви река.
Жив съм! – най-щастливото човече.
С книжица в протегната ръка 
този свят, повярвайте, е вечен!

 

2 април 2025 г. 
гр. Варна, 12, 15 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...