3 abr 2025, 9:49

Балада за вечните книги

  Poesía
293 2 2

БАЛАДА ЗА ВЕЧНИТЕ КНИГИ

 

Три вагона книги съм прочел.
Чини ми се – четири съм написал.
Вече стигнах крайната си цел – 
да съм чист на тяло, дух и мисъл. 

 

Нявга, като бях добро дете, 
си четях с фенерче под юргана.
Е, какво пък? Тръгнах към стоте – 
и церя със книга всяка рана.

 

Будя се сред пролетни цветя.
С мен лети Вълшебникът с килима.
И готов съм да ви приютя! – 
всеки миг в несръчната си рима.

 

Да отмина някой стар глупак.
И да си мълча пред мъдреците.
Да посрещам друмника по мрак –
своя дом превърнах във обител. 

 

И – Добре дошли! – ще ви река.
Жив съм! – най-щастливото човече.
С книжица в протегната ръка 
този свят, повярвайте, е вечен!

 

2 април 2025 г. 
гр. Варна, 12, 15 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...