Apr 3, 2025, 9:49 AM

Балада за вечните книги

  Poetry
292 2 2

БАЛАДА ЗА ВЕЧНИТЕ КНИГИ

 

Три вагона книги съм прочел.
Чини ми се – четири съм написал.
Вече стигнах крайната си цел – 
да съм чист на тяло, дух и мисъл. 

 

Нявга, като бях добро дете, 
си четях с фенерче под юргана.
Е, какво пък? Тръгнах към стоте – 
и церя със книга всяка рана.

 

Будя се сред пролетни цветя.
С мен лети Вълшебникът с килима.
И готов съм да ви приютя! – 
всеки миг в несръчната си рима.

 

Да отмина някой стар глупак.
И да си мълча пред мъдреците.
Да посрещам друмника по мрак –
своя дом превърнах във обител. 

 

И – Добре дошли! – ще ви река.
Жив съм! – най-щастливото човече.
С книжица в протегната ръка 
този свят, повярвайте, е вечен!

 

2 април 2025 г. 
гр. Варна, 12, 15 ч.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...