7 июл. 2013 г., 20:39  

Банална история

1.1K 1 23

Не си надянал рицарски доспехи,

а вече искаш да съм твоя Дулсинея,

да беше си ушил прилични дрехи

поне, та с повод да те закопнея,

 

а вместо туй ме мамиш с голотата

на овъглените в порочност мисли.

Преди да метнеш копие в душата,

вземи до блясък твойта да изчистиш!

 

Не можеш да воюваш за сърцето

на тази, дето с мелници играе,

на нея, да ти кажа, общо взето

все тая ù е колко си омаен!

 

Вземи оръжието си, сражавай

се с всичките ми страхове и рани,

а дамата във мене уважавай

не с коленичене и пози отиграни

 

и не в печален образ на мъжага.

Обичай ме тъй, както ми приляга!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...