Jul 7, 2013, 8:39 PM  

Банална история

  Poetry » Other
1.1K 1 23

Не си надянал рицарски доспехи,

а вече искаш да съм твоя Дулсинея,

да беше си ушил прилични дрехи

поне, та с повод да те закопнея,

 

а вместо туй ме мамиш с голотата

на овъглените в порочност мисли.

Преди да метнеш копие в душата,

вземи до блясък твойта да изчистиш!

 

Не можеш да воюваш за сърцето

на тази, дето с мелници играе,

на нея, да ти кажа, общо взето

все тая ù е колко си омаен!

 

Вземи оръжието си, сражавай

се с всичките ми страхове и рани,

а дамата във мене уважавай

не с коленичене и пози отиграни

 

и не в печален образ на мъжага.

Обичай ме тъй, както ми приляга!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...