Банална история
Не си надянал рицарски доспехи,
а вече искаш да съм твоя Дулсинея,
да беше си ушил прилични дрехи
поне, та с повод да те закопнея,
а вместо туй ме мамиш с голотата
на овъглените в порочност мисли.
Преди да метнеш копие в душата,
вземи до блясък твойта да изчистиш!
Не можеш да воюваш за сърцето
на тази, дето с мелници играе,
на нея, да ти кажа, общо взето
все тая ù е колко си омаен!
Вземи оръжието си, сражавай
се с всичките ми страхове и рани,
а дамата във мене уважавай
не с коленичене и пози отиграни
и не в печален образ на мъжага.
Обичай ме тъй, както ми приляга!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
