7.07.2013 г., 20:39 ч.  

Банална история 

  Поезия » Друга
905 1 23

Не си надянал рицарски доспехи,

а вече искаш да съм твоя Дулсинея,

да беше си ушил прилични дрехи

поне, та с повод да те закопнея,

 

а вместо туй ме мамиш с голотата

на овъглените в порочност мисли.

Преди да метнеш копие в душата,

вземи до блясък твойта да изчистиш!

 

Не можеш да воюваш за сърцето

на тази, дето с мелници играе,

на нея, да ти кажа, общо взето

все тая ù е колко си омаен!

 

Вземи оръжието си, сражавай

се с всичките ми страхове и рани,

а дамата във мене уважавай

не с коленичене и пози отиграни

 

и не в печален образ на мъжага.

Обичай ме тъй, както ми приляга!

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Няма вече рицари. Тъжно!
  • ...Още по-сполучливо.
    За съжаление вече не останаха здрави доспехи...
    Както се казва "една душа ми е останала"....Воюва ли се гол?
    Вероятно си дръзка.Мъжете обичат това...
  • Надянах си
  • Много гот!!!
    Какво още мога да кажа!?
  • "Вземи оръжието си, сражавай
    се с всичките ми страхове и рани," - май наистина тука е разковничето. Много оригинален стих.
  • Ех, тази Дулсинея, много серт, бе! Поздрав, Таня!
  • Е, това е истината!
  • Героят ти, не изглежда никак, ама никак добре - раздърпан, нелицеприятен. Дори мислите му не са като у нормалните похотливци, а овъглени. Най-вероятно се касае за някой немощен и съвсем изчерпан похотливец, точещ само лиги и като цяло, безобиден. Това тревожи ли те?
    Душата му - Занемарена. На всичко отгоре и Позьор... За какъв се мисли тоя!?
    Приискала му се Повелителка на вятърни мелници! Вместо да му дадеш пътя, ти го окуражаваш - навираш оръжие в ръцете му, тласкаш го в битки, сама разбирайки, че те никога не могат да бъдат в списъка със Симпатии при подобни типове. Опасно е да се вграждат неприсъщи гени в съществуващи, дори добре изучени вируси. Мисля, че при този похват съществува риск да създадеш един, още по-коварен Хомо сапиенс. За нестандартния лабораторен експеримент поставям шестица!
  • Вземи оръжието си и се сражавай,
    с всичките ми страхове и рани...
    А дамата в мен Уважавай!
    Никога с пози отиграни!!! Позволи му,моля те да коленичи?
  • Ненапразно Господ ни е създал добри и любящи, всеопрощаващи - че кой иначе ще ги търпи тия любовни непохватници!
  • харесах тази категоричност, добър стих
  • Банална, но вярна
  • Браво! Казано един път!
  • Банално, но истинско!
  • !
  • Много е добро Танче, поредното блестящо изпълнение, какво да кажа друго! Повеселих се при теб! Веднъж се смея, веднъж се просълзявам...но винаги ми влияеш!!!
  • много е добро....Банална история? Но в никакъв случай банален стих.Много добре!
  • Добре си го казала!
  • Бреееей... Той ли се мисли за Дон Жуан
    или просто ти си "недостижима"???...
    Така по-се услажда!!! Поздрави!!!
  • !!!!Много ми хареса!!!
  • Ан тъй! Кажи му точно, ясно, в рима!
    Със теб се съгласявам аз - Павлина,
    и бас ловя - още поне стотина!

    П.П. - Страхотна си! Обичам те!
Предложения
: ??:??