Pepa9 (Пепа Йорданова)
51

22 мая 2014 г., 09:12

Баща

Поэзия » Гражданская

547 0 1

Върви човекът прегърбен.

Детето в чужбина лети.

Мъчат го мисли тревожни.

И тялото сякаш тъжи.

Сълзи прикрива, преглъща.

Багажът тъй много тежи.

Усмивка изгаря лицето.

Сърцето го свива, боли.

Без тати остава и внукът.

Без мъжките вечер игри.

Българийо, ти къде си?

Ограбиха нашите мечти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поэзия 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...