Баща
546
0
1
Върви човекът прегърбен.
Детето в чужбина лети.
Мъчат го мисли тревожни.
И тялото сякаш тъжи.
Сълзи прикрива, преглъща.
Багажът тъй много тежи.
Усмивка изгаря лицето.
Сърцето го свива, боли.
Без тати остава и внукът.
Без мъжките вечер игри.
Българийо, ти къде си?
Ограбиха нашите мечти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепа Йорданова Всички права запазени
