БАЩА НА ДУМИ
Когато вдига много шум, човекът просто оглупява,
отиват си по своя друм възторзи, почести и слава,
и стават смешни изведнъж илюзиите за значимост,
нетрайни като летен дъжд, след който няма да ни има,
какво си пил, какво си ял, какво си пял и изговорил? –
мигът ни в Божията кал отлита в тихите простори,
там векове ще си мълчим, и никой няма да ни помни,
и аз, тъй смешно незначим, се питам в стихове нескромни –
Баща на думи – не една, оставих ли в снега пъртина?
В благоговейна тишина дойдох, живях – и ще отмина.
26 януарий 2021 г. ...