19 jul 2023, 12:41

Баща на думи

  Poesía
396 4 2

БАЩА НА ДУМИ

 

Когато вдига много шум, човекът просто оглупява,
отиват си по своя друм възторзи, почести и слава,
и стават смешни изведнъж илюзиите за значимост,
нетрайни като летен дъжд, след който няма да ни има,
какво си пил, какво си ял, какво си пял и изговорил? –

 

мигът ни в Божията кал отлита в тихите простори,
там векове ще си мълчим, и никой няма да ни помни,
и аз, тъй смешно незначим, се питам в стихове нескромни –
Баща на думи – не една, оставих ли в снега пъртина?
В благоговейна тишина дойдох, живях – и ще отмина.

 

26 януарий 2021 г.
гр. Варна, 6, 35 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това са най-ефимерните илюзии...

    и стават смешни изведнъж илюзиите за значимост,
  • Така е! Скромността краси човека! Следата, оставена от него е показател за неговите качества! Поздравления!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...