19.07.2023 г., 12:41

Баща на думи

394 4 2

БАЩА НА ДУМИ

 

Когато вдига много шум, човекът просто оглупява,
отиват си по своя друм възторзи, почести и слава,
и стават смешни изведнъж илюзиите за значимост,
нетрайни като летен дъжд, след който няма да ни има,
какво си пил, какво си ял, какво си пял и изговорил? –

 

мигът ни в Божията кал отлита в тихите простори,
там векове ще си мълчим, и никой няма да ни помни,
и аз, тъй смешно незначим, се питам в стихове нескромни –
Баща на думи – не една, оставих ли в снега пъртина?
В благоговейна тишина дойдох, живях – и ще отмина.

 

26 януарий 2021 г.
гр. Варна, 6, 35 ч.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Това са най-ефимерните илюзии...

    и стават смешни изведнъж илюзиите за значимост,
  • Така е! Скромността краси човека! Следата, оставена от него е показател за неговите качества! Поздравления!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...