13 сент. 2014 г., 22:42

Бащина Елегия

454 0 0

Ще има дълго да те чакам

през тези дни и месеци, лета,

но тука няма да те видя,

прегърнал времето с безкрилата

надежда

на мойта спътница тъга...

 

Така ще бъде чак до края

във броеница тягостни минути,

забързан във гонитба, суета

и после пак опомнил се,

погледнал в себе си и в теб.

 

Отново и отново нахлуват

моите картини

и оживявам отведнъж,

поглъщам миговете ненаситно,

но отлетяват внезапно разпилени,

и няма връщане назад...

 

Няколкото сълзи не усещам

стреснат, поемам пътя

в бързина и грижи,

по улея на моята спирала

назад във спомена си не веднъж.

 

Пред мен денят преваля,

подухва тъжен вятър,

обгръща ме потръпнал

със своите рефрени към сирака – мъж

крачките отекват

в посоката една,

студеният следобед ме следи

 

под ромона на монотонния

житейски дъжд...

29.04.2014 г.

гр. София

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...