Sep 13, 2014, 10:42 PM

Бащина Елегия

  Poetry » Civic
453 0 0

Ще има дълго да те чакам

през тези дни и месеци, лета,

но тука няма да те видя,

прегърнал времето с безкрилата

надежда

на мойта спътница тъга...

 

Така ще бъде чак до края

във броеница тягостни минути,

забързан във гонитба, суета

и после пак опомнил се,

погледнал в себе си и в теб.

 

Отново и отново нахлуват

моите картини

и оживявам отведнъж,

поглъщам миговете ненаситно,

но отлетяват внезапно разпилени,

и няма връщане назад...

 

Няколкото сълзи не усещам

стреснат, поемам пътя

в бързина и грижи,

по улея на моята спирала

назад във спомена си не веднъж.

 

Пред мен денят преваля,

подухва тъжен вятър,

обгръща ме потръпнал

със своите рефрени към сирака – мъж

крачките отекват

в посоката една,

студеният следобед ме следи

 

под ромона на монотонния

житейски дъжд...

29.04.2014 г.

гр. София

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...