Бащина стряха

Ровя във пясъка, ровя.

Мечтая.

Малка тенжерка с руни по края.

Как е изпаднала тук в пустошта?

Няма си даже свестни крила.

Топла усмивка.

Страстна целувка.

Пясъчна утрин – звездна милувка.

Коледна песен в простора излита.

Нетърпеливо тъпчат конски копита.

Влита в прозореца гълъбче бяло.

Вмества се, пърха пред огледало.

Носи  духа на пролетна свежест.

Няма я вече зимната прелест.

Смело кокиче цъфти онемяло.

Връзва се мартеничка – тяло във тяло.

Гони вятърът тих – одеяло.

Прашна пътека извива снага.

Бащина стряха отваря врата.