19.10.2016 г., 11:51

Бащина стряха

562 0 0

Ровя във пясъка, ровя.

Мечтая.

Малка тенжерка с руни по края.

Как е изпаднала тук в пустошта?

Няма си даже свестни крила.

Топла усмивка.

Страстна целувка.

Пясъчна утрин – звездна милувка.

Коледна песен в простора излита.

Нетърпеливо тъпчат конски копита.

Влита в прозореца гълъбче бяло.

Вмества се, пърха пред огледало.

Носи  духа на пролетна свежест.

Няма я вече зимната прелест.

Смело кокиче цъфти онемяло.

Връзва се мартеничка – тяло във тяло.

Гони вятърът тих – одеяло.

Прашна пътека извива снага.

Бащина стряха отваря врата.


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...