Oct 19, 2016, 11:51 AM

Бащина стряха

  Poetry » Other
563 0 0

Ровя във пясъка, ровя.

Мечтая.

Малка тенжерка с руни по края.

Как е изпаднала тук в пустошта?

Няма си даже свестни крила.

Топла усмивка.

Страстна целувка.

Пясъчна утрин – звездна милувка.

Коледна песен в простора излита.

Нетърпеливо тъпчат конски копита.

Влита в прозореца гълъбче бяло.

Вмества се, пърха пред огледало.

Носи  духа на пролетна свежест.

Няма я вече зимната прелест.

Смело кокиче цъфти онемяло.

Връзва се мартеничка – тяло във тяло.

Гони вятърът тих – одеяло.

Прашна пътека извива снага.

Бащина стряха отваря врата.


 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симеон Пенчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...