24 авг. 2008 г., 13:18

Бащината къща

1.2K 0 11

Имах - като всички -

                           роден дом.

Имах си

                   и майка, татко.

Детство, ех!

                    С вълшебния ти кон

гонехме

                миражи сладки.

 

После

          грабна ме и мен светът.

Пътища

              и градове, и гари...

Вкъщи,

             без да ме корят,

чакаха

             родителите стари.

 

Имах някога -

                       богата бях.

Вече нямам

                       при кого да се завръщам.

Тръгвам си.

                     А тегне като грях

раздялата навеки

                          с бащината къща.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Костова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...