Бащината къща
Имах - като всички -
роден дом.
Имах си
и майка, татко.
Детство, ех!
С вълшебния ти кон
гонехме
миражи сладки.
После
грабна ме и мен светът.
Пътища
и градове, и гари...
Вкъщи,
без да ме корят,
чакаха
родителите стари.
Имах някога -
богата бях.
Вече нямам
при кого да се завръщам.
Тръгвам си.
А тегне като грях
раздялата навеки
с бащината къща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Костова Всички права запазени
