Aug 24, 2008, 1:18 PM

Бащината къща

  Poetry
1.2K 0 11

Имах - като всички -

                           роден дом.

Имах си

                   и майка, татко.

Детство, ех!

                    С вълшебния ти кон

гонехме

                миражи сладки.

 

После

          грабна ме и мен светът.

Пътища

              и градове, и гари...

Вкъщи,

             без да ме корят,

чакаха

             родителите стари.

 

Имах някога -

                       богата бях.

Вече нямам

                       при кого да се завръщам.

Тръгвам си.

                     А тегне като грях

раздялата навеки

                          с бащината къща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Костова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...