20 мар. 2020 г., 16:00  

Автобиографично

864 2 5

Аз съм Хари, мъж над "Петдесет".

Женен, скромен, неосъждан.

През деня съм отруден, през нощта - стихоплет.

Сутрин рано се събуждам,

хапвам малко, но не съм атлет.

За прехраната се боря,

като в Стария Завет.

Никой с нищо не засегнах,

ако съм го сторил, нека ми прости!

И на просяка ръка протегнах

и познах честити и нелеки дни.

Трупах, сбирах и живях,

като мравка под небето.

Чак накрая осъзнах,

че богатството е тук, в сърцето.

Не разчитам вече на късмета,

вярвам в Господа добър.

Ще си тръгна най - смирен и тих,

през поле от цъфнали лалета.

А след мен, ще звънне Онзи стих,

надживял греховната планета.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...