Автобиографично
Аз съм Хари, мъж над "Петдесет".
Женен, скромен, неосъждан.
През деня съм отруден, през нощта - стихоплет.
Сутрин рано се събуждам,
хапвам малко, но не съм атлет.
За прехраната се боря,
като в Стария Завет.
Никой с нищо не засегнах,
ако съм го сторил, нека ми прости!
И на просяка ръка протегнах
и познах честити и нелеки дни.
Трупах, сбирах и живях,
като мравка под небето.
Чак накрая осъзнах,
че богатството е тук, в сърцето.
Не разчитам вече на късмета,
вярвам в Господа добър.
Ще си тръгна най - смирен и тих,
през поле от цъфнали лалета.
А след мен, ще звънне Онзи стих,
надживял греховната планета.
© Хари Спасов All rights reserved.
