20.03.2020 г., 16:00  

Автобиографично

863 2 5

Аз съм Хари, мъж над "Петдесет".

Женен, скромен, неосъждан.

През деня съм отруден, през нощта - стихоплет.

Сутрин рано се събуждам,

хапвам малко, но не съм атлет.

За прехраната се боря,

като в Стария Завет.

Никой с нищо не засегнах,

ако съм го сторил, нека ми прости!

И на просяка ръка протегнах

и познах честити и нелеки дни.

Трупах, сбирах и живях,

като мравка под небето.

Чак накрая осъзнах,

че богатството е тук, в сърцето.

Не разчитам вече на късмета,

вярвам в Господа добър.

Ще си тръгна най - смирен и тих,

през поле от цъфнали лалета.

А след мен, ще звънне Онзи стих,

надживял греховната планета.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....