Вангел (Серафим)
69 50
4 нояб. 2008 г., 23:10

Бдение 

  Поэзия » Белые стихи
567 0 2

Тихичко лежа в кадифено бяла тиха стая.

Леглото е отпуснало коси по пода.

Разхвърляно като мен и всичките ми мисли.


Светлината се процежда през процепа на завесите.

Образува светла линия там, където тя лежеше,

светла като бледата й кожа, румена под мойте устни.

 

И днес, отново сам, пазарувам мечти

по звездното небе, бледо от сълзи.

Няма никой, няма никой, няма ме...

© Серафим Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??