Бдение
Тихичко лежа в кадифено бяла тиха стая.
Леглото е отпуснало коси по пода.
Разхвърляно като мен и всичките ми мисли.
Светлината се процежда през процепа на завесите.
Образува светла линия там, където тя лежеше,
светла като бледата й кожа, румена под мойте устни.
И днес, отново сам, пазарувам мечти
по звездното небе, бледо от сълзи.
Няма никой, няма никой, няма ме...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Серафим Всички права запазени
