Тихичко лежа в кадифено бяла тиха стая.
Леглото е отпуснало коси по пода.
Разхвърляно като мен и всичките ми мисли.
Светлината се процежда през процепа на завесите.
Образува светла линия там, където тя лежеше,
светла като бледата й кожа, румена под мойте устни.
И днес, отново сам, пазарувам мечти
по звездното небе, бледо от сълзи.
Няма никой, няма никой, няма ме...