Вангел (Серафим)
69 50
4 nov 2008, 23:10

Бдение 

  Poesía » Versos blancos
566 0 2

Тихичко лежа в кадифено бяла тиха стая.

Леглото е отпуснало коси по пода.

Разхвърляно като мен и всичките ми мисли.


Светлината се процежда през процепа на завесите.

Образува светла линия там, където тя лежеше,

светла като бледата й кожа, румена под мойте устни.

 

И днес, отново сам, пазарувам мечти

по звездното небе, бледо от сълзи.

Няма никой, няма никой, няма ме...

© Серафим Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??