Тихичко лежа в кадифено бяла тиха стая.
Леглото е отпуснало коси по пода.
Разхвърляно като мен и всичките ми мисли.
Светлината се процежда през процепа на завесите.
Образува светла линия там, където тя лежеше,
светла като бледата й кожа, румена под мойте устни.
И днес, отново сам, пазарувам мечти
по звездното небе, бледо от сълзи.
Няма никой, няма никой, няма ме...
© Серафим All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
