24 авг. 2018 г., 14:18

Бедлем

770 0 0

От някои затвори не можеш да избягаш.

 

Там пазачите нямат очи и ядат

ириси с хищни пръсти.

Стените са от оризова хартия, а решетките –

от клонки на кипарис.

И пропускат изгреви, залези, думи и лица.

Сутрин получаваш дажба –

кафе и цигара за закуска. За вечеря – джин.

В килиите растат дървета – ели и летни круши.

 

В тези затвори винаги е 4 следобед,

по средата на нещото.

Рееш се в самото съществуване, толкова

нажежено, че или е пустиня, или е ад.

И хората във тях са много,

толкова безкрайно много, а се смеят.

Сякаш няма стени.

Сякаш безоките пазачи не поглъщат

орехи с черупките в

безкрайни трапезарии.

 

Рано сутрин и по здрач въздухът

се раздвижва и лицето ти се покрива

със роса. Тогава сякаш е есенно утро,

сънят ти идва леко и

дори обезкървените кафе и цигара

имат вкус на нещо някъде отвъд.

И е лесно сякаш да избягаш.

 

Но в някои затвори часовниците не

вървят, а ако вървят –

то е само на обратно.

Синевата жули коленете ти като асфалт.

Пазачите ридаят без очи, докато

чистят семките от купчините ябълки.

 

От някои затвори не можеш да избягаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ценка Гарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...