5 апр. 2017 г., 09:02

Бедност наша

937 5 9

Броди по градове и села. 

Единици са щастливи, 

домове затваря с замах. 

Няма милост. 

Още не отворила очи, 

сънливо поздравява и вече

търси нов клиент. 

 

Не спира своя ход, 

а уморени са душите. 

Шегуват се дори със смъртта, 

а трябва да са волни птици! 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Вечна и актуална тема,хареса ми позицията ти Васе!
  • Трябва да са волни птици
    а те пълзят в калта
    с безизразни зеници.
    Поздрав!
    Актуален стих.
  • Жалко е, но бедността не се уморява... и физическата и духовната!
    Поздравявам те за темата, Васе!
  • Така е, за съжаление, Васе. Поздрави и от мен!
  • Да, бедността на никой не прощава, вярно е... Тя е безкрайно жестока и страшна...Силен стих!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...