Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

Apr 5, 2017, 9:02 AM

Бедност наша

Poetry » Acrostics

928 5 9

Броди по градове и села.

Единици са щастливи,

домове затваря с замах.

Няма милост.

Още не отворила очи,

сънливо поздравява и вече

търси нов клиент.

Не спира своя ход,

а уморени са душите.

Шегуват се дори със смъртта,

а трябва да са волни птици!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Plevel (Силвия Илиева)

Вечна и актуална тема,хареса ми позицията ти Васе!

2017-04-08T16:46:15+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Трябва да са волни птици
а те пълзят в калта
с безизразни зеници.
Поздрав!
Актуален стих.

2017-04-06T22:40:00+03:00
rumbic (Руми)

Жалко е, но бедността не се уморява... и физическата и духовната!
Поздравявам те за темата, Васе!

2017-04-06T10:48:45+03:00
Веси_Еси (Еси)

Така е, за съжаление, Васе. Поздрави и от мен!

2017-04-06T06:33:34+03:00
Звездичката (Ивелина каменова)

Да, бедността на никой не прощава, вярно е... Тя е безкрайно жестока и страшна...Силен стих!

2017-04-05T22:19:44+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0