Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541

5 abr 2017, 9:02

Бедност наша

Poesía » Verso acróstico

938 5 9

Броди по градове и села.

Единици са щастливи,

домове затваря с замах.

Няма милост.

Още не отворила очи,

сънливо поздравява и вече

търси нов клиент.

Не спира своя ход,

а уморени са душите.

Шегуват се дори със смъртта,

а трябва да са волни птици!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Plevel (Силвия Илиева)

Вечна и актуална тема,хареса ми позицията ти Васе!

2017-04-08T16:46:15+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Трябва да са волни птици
а те пълзят в калта
с безизразни зеници.
Поздрав!
Актуален стих.

2017-04-06T22:40:00+03:00
rumbic (Руми)

Жалко е, но бедността не се уморява... и физическата и духовната!
Поздравявам те за темата, Васе!

2017-04-06T10:48:45+03:00
Веси_Еси (Еси)

Така е, за съжаление, Васе. Поздрави и от мен!

2017-04-06T06:33:34+03:00
Звездичката (Ивелина каменова)

Да, бедността на никой не прощава, вярно е... Тя е безкрайно жестока и страшна...Силен стих!

2017-04-05T22:19:44+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0