Бедност наша

Поезия » Акростихове

934 5 9

Броди по градове и села.

Единици са щастливи,

домове затваря с замах.

Няма милост.

Още не отворила очи,

сънливо поздравява и вече

търси нов клиент.

Не спира своя ход,

а уморени са душите.

Шегуват се дори със смъртта,

а трябва да са волни птици!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Plevel (Силвия Илиева)

Вечна и актуална тема,хареса ми позицията ти Васе!

2017-04-08T16:46:15+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Трябва да са волни птици
а те пълзят в калта
с безизразни зеници.
Поздрав!
Актуален стих.

2017-04-06T22:40:00+03:00
rumbic (Руми)

Жалко е, но бедността не се уморява... и физическата и духовната!
Поздравявам те за темата, Васе!

2017-04-06T10:48:45+03:00
Веси_Еси (Еси)

Така е, за съжаление, Васе. Поздрави и от мен!

2017-04-06T06:33:34+03:00
Звездичката (Ивелина каменова)

Да, бедността на никой не прощава, вярно е... Тя е безкрайно жестока и страшна...Силен стих!

2017-04-05T22:19:44+03:00