5.04.2017 г., 9:02 ч.

Бедност наша 

  Поезия » Акростихове
683 5 9

Броди по градове и села. 

Единици са щастливи, 

домове затваря с замах. 

Няма милост. 

Още не отворила очи, 

сънливо поздравява и вече

търси нов клиент. 

 

Не спира своя ход, 

а уморени са душите. 

Шегуват се дори със смъртта, 

а трябва да са волни птици! 

 

 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Вечна и актуална тема,хареса ми позицията ти Васе!
  • Трябва да са волни птици
    а те пълзят в калта
    с безизразни зеници.
    Поздрав!
    Актуален стих.
  • Жалко е, но бедността не се уморява... и физическата и духовната!
    Поздравявам те за темата, Васе!
  • Така е, за съжаление, Васе. Поздрави и от мен!
  • Да, бедността на никой не прощава, вярно е... Тя е безкрайно жестока и страшна...Силен стих!
  • Все само оцеляваме... уви...
  • Най големият враг на човека бедността.Никому не пожелавам. Браво Васе.
  • Добре е, че още сме живи и още имаме души. Поздрав, Васи!
  • Да, бедността съсипва душите!...
    А хората уж трябва да са волни птици...Но какви птици ще са без крила?...
    Поздравления за стиха, Василка!...
Предложения
: ??:??