4 мар. 2011 г., 01:42

Белези

740 0 1

   Чаках

да ми зараснат -

всички белези,

за да съм цяла

при срещата с теб.

Някои ти си нанесъл,

други са от други

             мъже.

Но аз съм силна,

не съм трошлива,

не съм от стъкло.

А съм розово-бяло,

влюбено

в теб същество.

И твоето тяло

така ми подхожда.

И твоето тяло

като мен е само.

За това си мечтая

и искам да знаеш.

Но ще можеш ли

в този копнеж

да съзреш -

малко кътче от

Рая.

Там дъждът никога

няма да спре.

Ще отмива -

всичките белези

и ще ги превръща,

в криле.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jivka Koleva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво и изпълнено с болка!Харесва ми стила ти на писане,Живка.Мога да усетя емоциите ти! Поздрави за красивия стих и за теб!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...