4 мар. 2011 г., 01:42

Белези

736 0 1

   Чаках

да ми зараснат -

всички белези,

за да съм цяла

при срещата с теб.

Някои ти си нанесъл,

други са от други

             мъже.

Но аз съм силна,

не съм трошлива,

не съм от стъкло.

А съм розово-бяло,

влюбено

в теб същество.

И твоето тяло

така ми подхожда.

И твоето тяло

като мен е само.

За това си мечтая

и искам да знаеш.

Но ще можеш ли

в този копнеж

да съзреш -

малко кътче от

Рая.

Там дъждът никога

няма да спре.

Ще отмива -

всичките белези

и ще ги превръща,

в криле.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jivka Koleva Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Красиво и изпълнено с болка!Харесва ми стила ти на писане,Живка.Мога да усетя емоциите ти! Поздрави за красивия стих и за теб!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...