4.03.2011 г., 1:42

Белези

739 0 1

   Чаках

да ми зараснат -

всички белези,

за да съм цяла

при срещата с теб.

Някои ти си нанесъл,

други са от други

             мъже.

Но аз съм силна,

не съм трошлива,

не съм от стъкло.

А съм розово-бяло,

влюбено

в теб същество.

И твоето тяло

така ми подхожда.

И твоето тяло

като мен е само.

За това си мечтая

и искам да знаеш.

Но ще можеш ли

в този копнеж

да съзреш -

малко кътче от

Рая.

Там дъждът никога

няма да спре.

Ще отмива -

всичките белези

и ще ги превръща,

в криле.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво и изпълнено с болка!Харесва ми стила ти на писане,Живка.Мога да усетя емоциите ти! Поздрави за красивия стих и за теб!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...