Чаках
да ми зараснат -
всички белези,
за да съм цяла
при срещата с теб.
Някои ти си нанесъл,
други са от други
мъже.
Но аз съм силна,
не съм трошлива,
не съм от стъкло.
А съм розово-бяло,
влюбено
в теб същество.
И твоето тяло
така ми подхожда.
И твоето тяло
като мен е само.
За това си мечтая
и искам да знаеш.
Но ще можеш ли
в този копнеж
да съзреш -
малко кътче от
Рая.
Там дъждът никога
няма да спре.
Ще отмива -
всичките белези
и ще ги превръща,
в криле.
© Jivka Koleva Всички права запазени