4.03.2011 г., 1:42

Белези

733 0 1

   Чаках

да ми зараснат -

всички белези,

за да съм цяла

при срещата с теб.

Някои ти си нанесъл,

други са от други

             мъже.

Но аз съм силна,

не съм трошлива,

не съм от стъкло.

А съм розово-бяло,

влюбено

в теб същество.

И твоето тяло

така ми подхожда.

И твоето тяло

като мен е само.

За това си мечтая

и искам да знаеш.

Но ще можеш ли

в този копнеж

да съзреш -

малко кътче от

Рая.

Там дъждът никога

няма да спре.

Ще отмива -

всичките белези

и ще ги превръща,

в криле.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jivka Koleva Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Красиво и изпълнено с болка!Харесва ми стила ти на писане,Живка.Мога да усетя емоциите ти! Поздрави за красивия стих и за теб!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...