Mar 4, 2011, 1:42 AM

Белези

  Poetry » Other
738 0 1

   Чаках

да ми зараснат -

всички белези,

за да съм цяла

при срещата с теб.

Някои ти си нанесъл,

други са от други

             мъже.

Но аз съм силна,

не съм трошлива,

не съм от стъкло.

А съм розово-бяло,

влюбено

в теб същество.

И твоето тяло

така ми подхожда.

И твоето тяло

като мен е само.

За това си мечтая

и искам да знаеш.

Но ще можеш ли

в този копнеж

да съзреш -

малко кътче от

Рая.

Там дъждът никога

няма да спре.

Ще отмива -

всичките белези

и ще ги превръща,

в криле.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jivka Koleva All rights reserved.

Comments

Comments

  • Красиво и изпълнено с болка!Харесва ми стила ти на писане,Живка.Мога да усетя емоциите ти! Поздрави за красивия стих и за теб!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....