28 февр. 2009 г., 17:38

Белези

993 0 2

                       Белези

 

 

 

 

 

Душата ми във белези е цяла

от лъжи, притворство и раздели,

след любовта, когато в огън е горяла,

само спомените-белези са оцелели.

 

 

 

Сърцето ми е цялото във кръпки,

от неочакваните удари разбито,

от лицемерие, предателство, преструвки,

от страха отново да повярва то е свито.

 

 

 

Ти молиш да повярвам в теб отново,

от теб оставените белези да ти простя.

И аз искам да го сторя, но не мога -

макар зараснали, те още ме болят.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Яна Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...