28.02.2009 г., 17:38

Белези

982 0 2

                       Белези

 

 

 

 

 

Душата ми във белези е цяла

от лъжи, притворство и раздели,

след любовта, когато в огън е горяла,

само спомените-белези са оцелели.

 

 

 

Сърцето ми е цялото във кръпки,

от неочакваните удари разбито,

от лицемерие, предателство, преструвки,

от страха отново да повярва то е свито.

 

 

 

Ти молиш да повярвам в теб отново,

от теб оставените белези да ти простя.

И аз искам да го сторя, но не мога -

макар зараснали, те още ме болят.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...