Белези
Душата ми във белези е цяла
от лъжи, притворство и раздели,
след любовта, когато в огън е горяла,
само спомените-белези са оцелели.
Сърцето ми е цялото във кръпки,
от неочакваните удари разбито,
от лицемерие, предателство, преструвки,
от страха отново да повярва то е свито.
Ти молиш да повярвам в теб отново,
от теб оставените белези да ти простя.
И аз искам да го сторя, но не мога -
макар зараснали, те още ме болят.
© Яна Танева All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
