Feb 28, 2009, 5:38 PM

Белези

  Poetry » Love
985 0 2

                       Белези

 

 

 

 

 

Душата ми във белези е цяла

от лъжи, притворство и раздели,

след любовта, когато в огън е горяла,

само спомените-белези са оцелели.

 

 

 

Сърцето ми е цялото във кръпки,

от неочакваните удари разбито,

от лицемерие, предателство, преструвки,

от страха отново да повярва то е свито.

 

 

 

Ти молиш да повярвам в теб отново,

от теб оставените белези да ти простя.

И аз искам да го сторя, но не мога -

макар зараснали, те още ме болят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...