Feb 28, 2009, 5:38 PM

Белези

  Poetry » Love
988 0 2

                       Белези

 

 

 

 

 

Душата ми във белези е цяла

от лъжи, притворство и раздели,

след любовта, когато в огън е горяла,

само спомените-белези са оцелели.

 

 

 

Сърцето ми е цялото във кръпки,

от неочакваните удари разбито,

от лицемерие, предателство, преструвки,

от страха отново да повярва то е свито.

 

 

 

Ти молиш да повярвам в теб отново,

от теб оставените белези да ти простя.

И аз искам да го сторя, но не мога -

макар зараснали, те още ме болят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Танева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...