6 июн. 2012 г., 23:15

Бели облаци 

  Поэзия » Любовная
743 0 1
Аз си зная, когато най-сетният дъх е издъхнат,
а по дланите бавно и последните капки изпръхнат,
пресушили до охра на далечните бури зовът,
най-подире тогава аз към тебе ще тръгна на път.
Като облаци бели в океана топили коси,
аз ще нося към теб преоблечени мойте сълзи
и във тежкия задух на горещия августки ден
аз ще плисна прохрада със скръбта, насъбрана у мен.
Ще окъпя и теб, и живота ти, както преди
те окъпвах с усмивки, подслонена на твойте гърди.
Да, аз зная колко рани оставих след себе си.
Зная също, че ти ми проряза следи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Все права защищены

Предложения
: ??:??