12 апр. 2008 г., 09:39

Бели рози

926 0 1

13 септември - денят, в който те срещнах

 

Болка позната изпитваше ти.

Една целувка, поглед, прегръдка и тя дойде -

Любовта - царицата на разбитите сърца

И болката страшна пак ме обзе...

 

Река от сълзи и ето - пак едно разбито сърце.

Обичах те нежно с думи дори,

Затова умирам, дъхът ми спира.

И ти ела с 13 бели рози в ръка и червена  - това е моята мечта.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васич Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубаво и много тъжно, но нека оставим тези мрачни настроения тук, в стиховете, а в живота да търсим светлината, защото нея я има, стига да гледаме към нея.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...