12 abr 2008, 9:39

Бели рози

930 0 1

13 септември - денят, в който те срещнах

 

Болка позната изпитваше ти.

Една целувка, поглед, прегръдка и тя дойде -

Любовта - царицата на разбитите сърца

И болката страшна пак ме обзе...

 

Река от сълзи и ето - пак едно разбито сърце.

Обичах те нежно с думи дори,

Затова умирам, дъхът ми спира.

И ти ела с 13 бели рози в ръка и червена  - това е моята мечта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васич Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубаво и много тъжно, но нека оставим тези мрачни настроения тук, в стиховете, а в живота да търсим светлината, защото нея я има, стига да гледаме към нея.

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...